ОБИЧАМ тази песен.

<3<3<3

True story, bro.

Понякога..

Ежедневието в града ме натоварва.

Усещам как се съсипвам,
 заобиколена от бетонни постройки и забързани хора.
Чувствам се напрегната, нервна и си го изкарвам на хора, които не го заслужават.

Без да искам е,
съжалявам.

Имам нужда просто да хвана палатката,
да натъпча най-необходимото в раница и да тръгна.
Не знам накъде.
Не ме и интересува.
Просто да  тръгна.

Дали ще е
поляна,
гора,
плаж
или
планина,
няма значение.

Просто имам нужда от спокойствие.
Да чувам птиците,
шумоленето на листата/морето
и най-вече- тишината.

Да я слушам
и да си говорим,
само двете.
Да ми разказва случки
от нейното вековно съществуване.
Да се оплаче,
че в този век на mp3, скандали и политика,
никой не я иска вече.
Аз ще я успокоя,
че винаги има някой като мен,
който има нужда от нея.

Ще се замисля.
Значи винаги има някой,
 който има
нужда
 от
 мен?

И ще се върна.
Пречистена.

музика:

We'll share the shelter of my single bed.

   

We'll share the same room, for Jah provide the bread.

любов.

чувствам, докосвам, усещам

хиляди пеперуди прелитат от стомаха 

към сърцето ми

усмихвам се

вълнението и прегръдката са неизбежни

вървим

часове щастие

очакване да е завинаги

и после пак заспивам

на леглото

покрито със възглавници

усмихвам се.

И малко музика:

Проблемът не е в нас.

Забелязали ли сте колко са любопитни децата? Сякаш искат да видят, пипнат, научат и усетят всичките големи неща, докосвайки ги с мъничките си пръстчета.
...И така, докато не ги изпратим на училище.
Запаметяването на факти преминава от собствено желание в  задължение.
Креативността също изчезва..Тъжно, нали?